Роми
Роми е събирателно название на няколко сродни етнически групи, които са разпръснати по света (по- специално в Европа и особено на Балканите, в Средна Европа и на Пиренеите).
Изследвания сочат, че ромите са с произход от териториите на днешна Индия, но дълго време се е смятало, че идват от Египет. От там и наименованията „египтяни”, „гюпци”, „gypsies”, „gitanos” и др. Самите роми, идвайки в Европа са твърдели, че са потомци на изгонени от Египет християни: някои идват от областта „Малък Египет” във Византия; получават статут на мъченици за вярата и биват приети благосклонно в Европа. Ромите в България идват на територията на страната ни по различно време и от различни места. Това е причината днес да съществуват множество ромски общности, различаващи се (повече или по-малко) една от друга.
Традиционното название „цигани“, ползвано в различни европейски езици произхожда от гръцкото αθίγγανοι (асингани), което означава ‘недосегаеми’.
Въпросът за интеграцията на ромите в страната ни е водеща тема в медиите години наред. Всеки от нас е виждал репортажи по телевизията и е чел статии за ромите в махалата и тяхната на пръв поглед невъзможна за обществото социализация. Какво е мнението на певицата Роксана за клишетата, какво мисли тя за ромското знаме, изобразяващо колело на каруца и кои според нея са стъпките в борбата с антисемитизма, може да научите, ако изгледате интервюто. Приятно гледане.
Етническа палитра- Роксана- тийзър
Българи Мохамедани
Българите мохамедани (или т.нар. "помаци") са българи, които изповядват ислям и говорят български език.Легенди за произхода на помаците има много. Част от легендите разказват, че названието “помаци” идва от “помъчен народ”, тъй като те са представителна извадка на част от покръстените насилствено българи християни, на които им е бил поставен ултиматум “чалмата или главата”. Говори се, че именно те са избрали да се смянат религията си, но да запазят себе си и семействата си.
Друга теория свързва единството на балканските мюсюлмани чрез прародител. Легендата разказва за трима братя мюсюлмани, дошли от Истанбул. Първият уседнал в Родопите, вторият се заселил в Македония, а третият- в Северна България. Наследниците на тримата преселници започнали да строят джамия до небесата и за да попречи на плановете им, Аллах променил езиците им. Срещат се и легенди, че помаците са тюрки, придошли на нашите земи по време на миграционните процеси.
През XX век управляващите на няколко пъти се опитват с насилствени мерки да интегрират мюсюлманите към българската нация. По време на Балканската война българите мюсюлмани са покръстени. В годините на Втората световна война много от тях са принудени да сменят имената си с български. Политическите промени в България през ноември 1989 г. слагат началото на прехода от тоталитарно към демократично обществено устройство. Възстановени са правата на мюсюлманите в България, които получават възможност да възвърнат мюсюлманските си имена.
Какви въстания са били вдигани срещу принудителната смяна на имената, какво смята за традициите и правата на жените в помашкото общество и какво е “белчена булка” ни разказва Нафие от село Брезница.
Етническа палитра- Нафие- тийзър
Арменци
Арменците в България са една от малките, но с ярко присъствие етнически общности в страната. Началото на арменската държава се търси към V-VІ в. пр. Хр., но през повечето векове оттогава до днес арменците е трябвало да отстояват независимостта си, правото си на собствено име и култура. По високите плата около библейската планина Арарат, в долините на реките, от които събират водите си Тигър и Ефрат, арменското царство ту се разширявало, ту смалявало, ту преставало да съществува. А империите, с които то трябвало да се съизмерва – Византия и Османската империя, са добре познати и на българите. През последните две столетия и за двата народа важна роля играла Русия.
Арменската общност в България винаги е била пример за това как съвместното съжителство с други християнски общности може да бъде изградено на основата на разбирателството и толерантността.
За Арменския геноцид, войната с Нагорни Карабах, бягството като единствен възможен изход и идването си в България през 90-те години на миналия век, ни разказва актьорът и режисьор Ованес Торосян. Ако искате да научите повече за водата и слънцето в Армения и кое ги прави по-различни от българските, гледайте нашето интервю.
Интервю с актьора Ованес Торосян, арменец
ЕВРЕИ
Евреите в България принадлежат към двете основни групи: сефаради и ешкенази. Сефарадите са потомци на евреите, които след като са прогонени от Испания в края 15-и век и минават през Западна Европа, се заселват на Балканите. Те използват език (ладино), който включва думи на иврит в съчетание с преобладаващо испанска лексика. Ешкенази са евреите, дошли на Балканите от страните в Централна и Източна Европа през 19- и и 20-и век, чийто език (идиш) е силно повлиян от немския. В голямото си мнозинство българските евреи са сефарадски евреи.
Според преброяване от 2011 г., като евреи са се самоопределили 1162 души. От тях 1130 са дали отговор за майчин език и етническа група. За майчин език български са посочили 897 души, иврит са посочили 120, руски 61, арабски 3, а друг 39. Юдаизма изповядват 706 души.
Към края на Втората световна война евреите в България са около 48 000 души. По-голямата част от тях се преселва в Израел през 1948 г.
Каква е причината за това преселение и каква е истинската роля на българските власти в спасяването на евреите по време на Втората световна война, ни разказват братята Мони и Джеки Франсез.
Етническа палитра- братя Франсес- тийзър
До ден днешен в Молдова и Украйна може да се чуе българска реч и някои позабравени от нас диалектни думи. Това е така, защото там на стотици километри от родината си, живеят наши сънародници – бесарабските българи. Бесарабските българи са българите, живеещи в областта Бесарабия, намираща се между реките Днестър (Одеска област) и Прут, разделена между днешна Молдова, днешна Украйна и днешна Румъния.
Българското етническо присъствие в Бесарабия датира от ранното Средновековие. Начало на значително българско присъствие в този район обаче е поставено в края на 18 и началото на 19 век. Така по време на Руско-турската война от 1768 – 1774 година, особено при оттеглянето на руските войски, няколко хиляди българи се изселват във Влашко, Молдова и Украйна. Българско население се преселва в Бесарабия по време на кърджалийството в Османската империя.
Бесарабските българи, макар далеч от дома, и до ден днешен пазят ревностно българщината в сърцата си. Всички те познават добре езика, традициите и обичаите ни и ги съхранят, разпространявайки българския фолклор сред млади и стари.
За чувството да усещаш пулсиращата си българска кръв, течаща по вените, макар и на стотици километри от дома, за красотата и орнаментиката на фолклора ни, за сбъдването то мечтата да стъпят нозете ти на родна земя, след като си бленувал за това дълги години, ни разказва певицата Лилия Семкова, участник в сезон 4 на телевизионното предаване “Фермата”.
Бесарабски Българи
"Етническа палитра"- бесарабски българи с участието на Лилия Семкова
ГАГАУЗИ
Гагаузите са единственият тюркоезичен народ, който изповядва православно християнството. Гагаузите са православни християни, говорещи особен диалект на турския език.Срещат се много и най-различни теории за произхода на гагаузите. Самите те се считат за най-старите българи, потомци на хан Аспарух. Вярват, че по времето на турското робство са дали езика си, но не и вярата си. Гагаузите и до днес бранят ревностно християнските си ценности.
Във фолклора на гагаузите не са запазени никакви следи за анадолски произход, а напротив – много от тях се самоназовават българи, макар след отделянето на българската екзархия фанариотите да правят всичко, за да ги изкарват гърци. Техният фолклор не се различава от българския, а песните им често са двуезични, т.е. на гагаузки и на български.
За гагаузите казват, че са инати и серт хора, дебели глави, някога ходели с ножове в навущата си. Според гагаузите прословутия им инат се дължи на това, че векове наред е трябвало да доказват, че не са втора ръка хора, както пред турците, така и пред българите.
За характера на гагаузите, легендата за нос Калиакра и традиционната гагаузка сватба ни разказва баба Деспа от село Българево- най-българското село по нейни думи. Приятно гледане.
